Изтича през ръцете.
Прилепва към душата.
Бяла пелена
от сняг, не цветя!
Kосъм бял.
Няма суета.
Украса
за моята глава.
Изсъхнало дърво.
С напукана кора и
опадали листа.
Само останало, в цялата гора.
Искра, запалва се
по малък блян.
Пуши, тлее не гори.
Пепел.
Да храни младите цветя.
Leave a Reply