Разделените ръцете усещат празнотата от Сърцата ни,  преди това здраво притиснати. После отново пълнота. В мекотата, свързани и в замъглените краища, кожата ти до моята кожа, Търкането и потта, премахват всяко съмнение. Изпълнени със дух издишаме в екстаз, след него се хапем, целуваме, докосваме. Накрая оставаме, без себе си, без всичко. Без похот, алчност, без…

Днес двама сме с души свидетели, на земния ни полет. Те пеят в нощта и вървят бавно, една до друга, огъня си пазят! За днес знам, за утре е друго. Но ти ела, ще те чакам. Донеси със теб и твоето море. Донеси, вълните и мира. Научи ме, открито  да обичам. Утре, накъде ли вятъра…

Студени вечери по тихи улици. Облак дъх, зад ъгъла на стара сграда. Биещо сърце в топлото ти тяло. Надежда малка, облечена в сиво яке. Търсих те, във тъмните ъгли и счупените лампи. Очаквах в сенките да те открия. Намерих те във светлината. Тръгвам към теб с ръце протегнати за твоята прегръдка. За целувка, бих чакал…